Опасни морски обитатели

Нашествие на медузи по бреговете на Европа!

Ужилването им води и до смърт!

Междувременно, плажовете по Северното ни Черноморие се осеяха с мъртва риба, алармираха курортисти, очевидци на апокалиптичната картина. Истинско нашествие на милиони жилещи медузи почти доведе до закриване на туристическия сезон по бреговете на Европа, алармират световните агенции.

Мераклиите да летуват по Западното Средиземноморие биват предупреждавани за безпрецедентната инвазия на лигавите безгръбначни, от чието опарване само в Коста Брава вече са пострадали около 20 000 души.

Ужилването от медуза може да причини дори смърт!

Плуването в морето на много места по испанските курорти е забранено. Червени флагове се веят над плажовете на Френската и Италианската Ривиера, както и на остров Сицилия.

Според природозащитните и екологични организации основната причина за нашествието е затоплянето на световния океан поради глобалните промени в климата.

Друго обяснение е замърсяването на континенталното крайбрежие - заради отпадните води са се увеличили хранителните съставки в морската вода.

Роля играят и промените в ритъма на приливите и отливите, както и прекомерният риболова на естествените хищници, които се хранят с медузите и държат размера на популациите им под контрол.

Неприятните животинки се срещат навсякъде в Средиземно море, като на места концентрацията им достига до 10 екземпляра на кв.м.

Сред най-опасните видове е Physalia physalis, чието опарване може да предизвика болезнено изгаряне и дори внезапно спиране на сърцето. Pelagia noctiluca пък може да доведе до силно подуване, пареща болка и алергични реакции.

Медузите прекарват по-голямата част от живота си в открито море, където водата е по-топла и солена. Според учените популациите им се приближават към брега, когато водата там - която по-принцип е по-малко студена и солена - спира да действа като естествена бариера.

Такава е ситуацията на много места, тъй като, поради сушата, все по-малко прясна вода се влива от реките в морето.

Специалистите съветват ужилените от медуза да не трият засегнатото място по тялото си с пясък или с хавлия. То не бива да се промива и с прясна вода - т.е. да се променя нивото на солеността върху кожата, тъй като тогава жилещите клетки на медузите се "пукват и освобождават отровата".

Препоръчват да се използва лед в пластмасова бутилка, за да се избегне директния контакт с кожата. При ужилване може да се направи компрес със студена кал или пепел от огън. Помага и компрес с оцет или налагане със сребърна монета.

Междувременно, у нас цели ята мъртва риба изплуваха край различни плажове по Северното ни Черноморие, алармираха курортисти, очевидци на апокалиптичната картина.

Осеяни с мъртъв зарган и попчета са плажовете край Кабакум (северно от Варна). До останалите брегове вчера беряха душа полуживи калкани, кефали, раци, скариди и др. морски видове, които станаха лесна плячка за рибарите, съобщава "Дарик радио".

Не става дума за замърсяване на водата... Кислороден глад, причинен от усиления цъфтеж на водораслите, е причина за смъртта на рибите, обясняват специалистите. Според шефа на Регионалната ветеринарно-медицинска служба във Варна, явлението е обичайно и не представлява опасност за летуващите.

Заради цъфтенето на планктона и нарастването на подводната флора, хрилете на рибите се затлачват, липсата на кислород ги прави неориентирани и те изплуват на брега, разказват морски спасители.

Според тях почти всяка година подобна гледка може да се наблюдава по цялото ни Черноморие. Учените също твърдят, че това явление не е изолиран случай.

Близо до плажа в местността Кабакум се намира отходният канал на вилната зона. Въпреки че в конкретния случай той не е причина за случилото се, експертите напомнят, че всяко изливане на отпадни води, бавно, но сигурно унищожава живота в морето, напомня БНТ.

Може ли да попитам дали по черноморието има морски обитатели който могът да са опасни за човека.

И бих искал да те попитам също дали е вярно, че ако с извинение се "изпишкат"на кожата в мястото на ужиленото от медуза - то оздравява без проблем.

И бих искал да те попитам също дали е вярно, че ако с извинение се "изпишкат"на кожата в мястото на ужиленото от медуза - то оздравява без проблем.

←

До голяма степен май е вярно. Жилещите клетки, които се забиват в кожата ти при допир с медузата, изпускат отрова от която те боли. Урината е киселинна и тази киселинност убива, или поне здухва, жилещите клетки и намалява болката.

В никакъв случай обаче не заливай опареното място с питейна вода, тя активизира жилещите клетки и болката се увеличава. Подобно е и при копривата, намокриш ли жилнатото -

И замирисва на море...

Какви опасности ни дебнат във водата и по плажовете

Росен БОСЕВ

Сравнено с високопланинските склонове, ръбове или стени, морето е по-скоро спокойно и безопасно място. Но когато човек отива до морския бряг да си почине, той едва ли си дава сметка, че животът и здравето му също могат да бъдат в опасност. Различни видове риби, медузи, влечуги, насекоми, някои растения, а също така и замърсената морска вода могат да бъдат причина дългоочакваната ваканция да претърпи неочакван обрат и да стане почти пъклено изживяване. Както знаете, морската флора и фауна е красива, но би могла да бъде и опасна.

Убождането

от някое отровно морско животно може да стане на пясъка, ако си играете с него или го настъпите по невнимание. Много по-опасно е, когато това се случи във водата, защото тогава съществува и реален риск от удавяне като последица от шока, настъпил след контакта. Когато говорим за убождане, мекотелите, от които трябва да се пазим, са от вида Conidae. За щастие се срещат в Индийския и Тихия океан, както и край бреговете на юг от Австралия. Не всички видове от тях са заплаха за човека, но все пак е трудно да различим безопасните. Най-разпространеният вид е C. geographus. Убождането от него причинява силни болки, съпроводени от оток, който може да стане доста голям. Възможна е и появата на парализа, която, в случай че засегне мускулите, които отговарят за дишането, може да доведе и до смърт.

Морските таралежи пък могат да предизвикат болезнени разкъсвания. Някои от тях се срещат и в моретата на съседна Гърция. Убожданията на някои от тях, като например Astropyga radiatа (среща се в Тихия океан и Червено море) или Lytechinus (Карибско море и източната част на Тихия океан), могат да бъдат отровни, а тези на Toxopneustes pileolus (Тихия и Индийския океани) - дори и смъртоносни. В България за щастие няма подобни опасни видове.

Сред

рибите

също съществуват видове, които са способни да предизвикат убождане. Шиповете (или шипът) им са разположени най-често върху перките, хрилните капачета или опашката и са свързани към жлези, които отделят отрова. Убождането от морска котка (Dasyatis­ pastinaca), която се среща и в Черно море, може да бъде фатално. Назъбеният и шип е много труден за вадене и може да достигне дължина от 20 сантиметра. В Черно море се срещат и други два „бодливи“ вида риби - морският дракон и морският скорпион, известен още като скорпена или скорпид.

Морският дракон

е риба с клиновидно източена форма. Главата и е сплескана, а очите и са разположени върху челото. Това е дънна риба - ловува, като се зарива в пясъка и оставя единствено очите си открити. Тялото и е с дължина 12-14 сантиметра и има жълтеникавокафяв цвят. Морският дракон може да бъде сбъркан с попче, а убождането на бодлите му е още по-болезнено, ако го стиснем с ръка. Synanceia verrucosa, която се среща в Индийския и Тихия океан (предимно край Австралия), е най-опасната от този вид риби. Тя се крие между скалите, коралите или се заравя в пясъка. Нейната отрова може да убие човек за по-малко от два часа.

Медузите

Съществуват близо 70 вида изследвани медузи, които имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове медузи може да надвиши два метра. Придвижват се подобно на реактивните самолети, като изтласкват водата, която се намира под тях. Горещите лета, през които има много валежи, обикновено водят до появата на по-голямо количество медузи.

Видовете, които обитават Черно море, не могат да предизвикват нещо повече от парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури. Контактът с тях причинява уртикариарни реакции на кожата, предизвикани от контактния алерген, който се отделя от пипалата им. Силата на тази алергична реакция зависи от това до каква степен човек е чувствителен към отровата им.

Опарванията, причинени от отделни видове медузи като тези, разпространени по крайбрежието на Северна Австралия, обаче могат да бъдат и смъртоносни. Медузата Chironex fleckeri е с размерите на човешка глава, а пипалата и са дълги три метра. Ако човек влезе в контакт с повече от шест от тях, може да умре за няколко минути.

Съществуват също така и някои видове

водорасли

които са способни да отделят токсини. За разлика от отровните гъби те не могат да бъдат различени с просто око, а единствено посредством лабораторен анализ, който да потвърди дали са отровни. Токсичните синьо-зелени водорасли могат да въздействат върху хората по различни начини, но най-често това става при контакт с тях. Реакцията при допир с тях първоначално е парене и раздразване на кожата, но интензивността и зависи от продължителността на контакта - според някои учени по-дълъг допир може допринесе дори и за развитието кожен тумор. Ефектът може да бъде още по-силен, ако погълнете и морска вода, в която има такива токсини.

Когато говорим за заплахите, които ни дебнат по време на ваканция, можем да обърнем внимание и на най-различни

бозайници

които населяват плажната екосистема - лисици, мишки, порове. Там, където плажовете са близко до гористи и планински райони, често се случва сърните да слизат до брега, за да ядат изсъхналите водорасли, а чакалите да търсят „изоставена“ храна. Всички тези бозайници могат да бъдат опасни най-вече в контекста, че пренасят зарази, а не че нападат хората.

Имайки предвид, че вятърът гони насекомите, все пак понякога се случва той да спре и тогава те могат да атакуват нищо неподозиращите летовници. Най-агресивни са комарите, които се развъждат в солените блата, но също така и конските мухи.

Замърсената морска вода

също представлява обективна опасност. Промишлените замърсители попадат в Черно море посредством реките, които се вливат в него - близо 300 на брой. В последните няколко години количеството на вредните вещества в черноморските води е спаднало значително. Според д-р Христо Слабаков, директор на Института по океанология към БАН, една от причините за ограничаването на промишленото замърсяване е приемането на някои дунавски държави в ЕС. Въпреки това все още може да бъде открито известно количество тежки метали - цинк, манган, олово, живак, арсен...

Обилните дъждове в началото на лятото са довели до промиване на реките и поради тази причина в Черно море в последните месеци са попаднали и нитрити, нитрати, сулфати и фосфати и други сходни вещества и съединения, които произлизат от селскостопанските торове. „Този вид замърсяване е временно“, допълва д-р Слабаков. Бургаският и Варненският залив са най-мръсните места по нашето Черноморие, но според д-р Галя Щерева от Института по океанология към БАН и в двата случая става дума за отворена екосистема, поради което не съществува реална опасност от постоянно натрупване на отпадъци. Замърсяването, причинено от органични вещества, води до изчерпване на кислорода и натрупването на биогенни елементи, което води от своя страна до мор на дънни животни. Подобен феномен може да се наблюдава във Варненското езеро.

Хората, които имат навика да се къпят в Черно море, са най-уязвими към битовото замърсяване. В близост до Черно море живеят над 170 милиона души. Голяма част от пречиствателните станции на крайбрежните селища изхвърлят водите си в непосредствена близост до морския бряг и въпреки модернизацията на съоръженията известен брой микроорганизми остават активни и продължават да се развиват. Когато човек е във водата, може да влезе в контакт с някой патогенен микроорганизъм, който произлиза от болен човек. Подобни микроби предизвикват най-често инфекции в областта на УНГ, както и на храносмилателната система.

Настоящата статия не разглежда потенциално опасните гларуси и русалки, но към всички изброени заплахи спокойно бихме могли и да прибавим още няколко, а именно вероятността да станете жертва на някои кубчест джип, да се озовете под падащата стена на хотел, който е построен за две седмици, или да бъдете изяден от някоя загубила се бяла акула, дошла по погрешка в черноморските води. Въпреки че съществуват, „морските опасности“ едва ли биха могли да ви накарат да смените мястото си за почивка. Пък в крайна сметка (здравите) хотели имат и басейни с чиста вода, в която не би трябвало да дебнат опасности...

„Челюсти“

Противно на разпространените схващания, акулите не са агресивни животни. Атакуват единствено ако бъдат провокирани - като сложите ръката си в устата им например.

Съществуват 30 различни фамилии акули, които обхващат 350 вида. Акули има във всички морета и океани на планетата. Естествено голяма част от тях никога не биха нападнали човек. Три са видовете, които си падат по хора - бялата акула (която всъщност е по-скоро сива, може да достигне дължина от шест метра и живее много дълго време), тигровата акула (която се подвизава във водите, близки до тропика) и акулата бик. Последната заедно с акулата скитница могат да навлязат в сладководните басейни, докато търсят храна. В Черно море също има акули - бодлива, която погрешно е известна като черноморска, но всъщност я има в почти всички морета. Максималната и дължина може да достигне два метра, а теглото и - близо 50 килограма. Тя е предпазлива и никога не напада хора. Слузта, която покрива перките и, е отровна. Всъщност тя е единствената акула, която е способна да произвежда токсини.

вестник "Капитал"

Странно. От много години не съм виждала по нашето море медузи. Може аз да не съм ги видяла.

Окакто си прекараех кабелна телевизия започнах да гледам Анимал планет. Един от най-популярните журналисти е Стив Ъруин - известен като ловеца на крокодили. С удоволствие съм гледала някои негови поредици. Но днес с голямо съжаление разбирам, че е загинал при подводни снимки. Докато четох материала за него, аз се сетих за статията публикувана от ИСТОРИК. Ако имате възможност прочетете и двата материала. Надявам се повечето от нас да си вземем поука!

http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=1317

Това е новината за смарта на Стив Ъруин

Странно. От много години не съм виждала по нашето море медузи. Може аз да не съм ги видяла.

На варненския залив има всеки август месец. И никак не са малко. Има дни, в които морето е като супа от медузи. Аз нали съм си малко страхливичка и като надойдат си стоя предимно на брега. Но има си де. Всяка година си ги гледам. /от разтояние /

Бях сега Август месец на море в Бургас. Точно на последното ми влизане на морето на последния ми ден от почивката бях опарен от медуза по ръката. Тъпия спасител ми каза да търкам с прясна вода опареното място (точно обратно на всички препоръки) и резултата беше плачевен. Ръката му се поду, зачерви и на следвашия ден се покри с едни голями мехури, които се пълниха с течност, пукаха и пак се пълниха. Див кошмар.